Само девет са женските характери

ПЕДАНТИЧНАТА

Как тя вижда себе си?

Не понасям небрежност, обичам да съм точна.

Преди да взема решение, трябва да знам всички варианти.

Разстройвам се, когато не успявам да направя всичко както трябва.

Не обичам да показвам, че съм разстроена или ядосана.

Обезкуражавам се, когато всичко се подрежда не така, както трябва да бъде.

Обичам да проверявам повторно.

Струва ми се, че по-често от другите изпитвам чувство на безпокойство.

Вярвам в справедливостта и се разстройвам, когато не я откривам.

Винаги се старая да направя нещо по-добре.

Струва ми се, че отношението към мене може да се влоши, ако не давам всичко от себе си.

Какви са те в действителност?

Те са добри приятелки: заради вроденото им чувство на справедливост. Умеят да се отнасят към всички спокойно. Своята взискателност те приемат като добродетел. Уви, недостижимостта на съвършенството им разваля настроението и ги хвърля в униние.

От какво се нуждаят?

Не би било зле, ако гледат на нещата по-просто и възприемат света такъв, какъвто е… За тях ще бъде по-добре, ако не мълчат, когато са ядосани, а изкажат натрупалото се.

С какво може да им се помогне?

Може да им се помогне, ако концентрират вниманието си върху позитивното. Помнете, че самокритичността им трови живота. Помогнете им да разберат, че ги цените, независимо от това, че те са несъвършени.

 

АЛТРУИСКАТА

Как тя вижда себе си?

Обичам да се чувствам необходима.

Мнозина зависят от мен.

Хората бързо се изпълват с доверие към мен.

Понякога като че ли ме използват.

Разстройвам се, когато възприемат моята доброта като нещо, което се разбира от само себе си. От мен ще излезе грижлива леличка.

Първият ми порив е – да предложа помощта си.

Харесва ми, когато приятелите ми идват най-неочаквано да ме видят.

Не ми харесва, когато някой напуска приятелската ни компания, спира да общува с мен.

Ако нещо ме заплашва, изпадам в паника и лека истерия.

Какви са те в действителност?

Това са добри, сърдечни хора, околните им се доверяват. Те се гордеят с това, че помагат на другите. Вдъхновява ги мисълта, че щом са необходими, те могат да получат в отговор любов. Ако не виждат, че усилията им са оценени, се обиждат. Често пъти не са способни да приемат нечия помощ, което затруднява равнопоставеното общуване с тях.

От какво се нуждаят?

Те трябва да мислят повече за себе си. И да осъзнаят, че сами по себе си са достойни за любовта, а не заради онова, което правят за другите.

Какво можете да направите за тях?

Обяснете им, че дружбата е улица с двупосочно движение. И правете нещо за тях, стараейки се по-малко да ги използвате.

 

АРТИСТКАТА

Как тя вижда себе си?

Харесва ми да съм активна.

Затварям си очите за проблемите с отношенията с хората.

Обичам да бъда част от екипа, но към мен да има специално отношение.

Всички се възхищават колко много успявам да направя.

Когато си спомням неуспешните моменти в живота си, се чувствам дискомфортно.

Не обичам, когато някой е смутен или прекалено възбуден.

Харесва ми, когато хората ме възприемат като успял, щастлив човек.

Моят външен вид е много важен за мен.

Знам как да накарам да ме обичат и да ми се възхищават.

Странно ми е, когато някой казва, че трябва известно време да остане насаме със себе си.

Какви са те в действителност?

Те са толкова енергични и жизнени, че е трудно човек да им се противопостави. Те са много привлекателни, уверени и заразяват и другите със своята увереност. Но, уви, могат да използват хората и да ги манипулират, за да постигнат целите си. Те измерват всичко с успеха и започват нещо, без да са довършили другото.

От какво се нуждаят?

Би следвало да утвърждават в себе си лоялност и да не се стремят толкова към първото място.

С какво можете да им помогнете?

Ще им помогнете, убеждавайки ги в простата истина, че значимостта на един човек не зависи от това каква длъжност заема и дали притежава разкошна къща или скъпа кола.

 

ТРАГИКО-РОМАНТИЧНАТА

Как те виждат себе си?

Често ми се струва, че аз още не съм започнала да живея.

Прекарвам много време в спомени за детството или за отминали взаимоотношения.

Хората не ме разбират.

Хората не чувстват всички нюанси в отношенията така, както ги чувствам аз.

За мен е много важно развитието на моята индивидуалност.

Хората, които лесно скъсват отношенията, са повърхостни.

Житейските трудности ме тревожат.

Имам свои тайни, които не мога да доверя на всеки.

Понякога ми се струва, че играя онази роля, която очакват от мене.

Плаши ме мисълта, че могат да ме отхвърлят.

Какви са те в действителност?

Те са обаятелни и задълбочени, разбират добре другите и веднага се отзовават на чуждата болка. Но изобщо не искат да признаят, че живеят един обикновен живот. Те се мислят за неразбрани и необикновени. Като правило, се обличат и се държат нормално, но при това смятат, че играят роля. Те казват, че искат спокоен и подреден живот, но имат абсолютната нагласа за силни емоции, жадуват за тях. Рядко живеят с настоящето.

От какво се нуждаят?

Би следвало да престанат да мислят и да започнат да действат. Трябва да излязат от инертността, да се раздвижат и да се наслаждават на действителността, а не да треперят от страх да не бъдат изоставени.

Какво можете вие?

Да им се дават съвети е безполезно. Подчертаното емоционално състояние им се струва абсолютно нормално.

 

НАБЛЮДАТЕЛКАТА

Как тя вижда себе си?

Направо не понасям, когато „не усещам дъно под краката си“.

Пред хората аз често се чувствам като страничен наблюдател.

Говоря само, когато съм сигурна, че мога да кажа нещо важно и свързано с работата.

Аз не мога да се доверя на хората дотолкова, че да се разкрия пред тях изцяло.

Не обичам да си губя напразно времето.

Не ми харесва усещането, че моето щастие зависи от нечий каприз.

Често ме питат за какво си мисля.

Умея да ценя парите.

Казват, че хуморът ми е „черен“ – във всичко мога да открия нещо смешно.

Не обичам да моля за помощ.

Какви са те в действителност?

Те са добри слушатели. Спокойни и интелигентни, способни са да видят доброто в хората. Те самите не се разкриват и не обичат, когато им бъркат в душата, не се стремят към емоционално близки отношения. Предпочитат да мълчат и да стоят настрана. Харесва им да получават информация и в по-голяма степен се концентрират върху ума, а не върху чувствата.

От какво се нуждаят?

Те би трябвало да разберат, че щом нищо не дават на околните, нищо няма и да получат. Повече емоции и по-малко интелект!

Какво можете вие?

Може да им се помогне, уважавайки тяхната потребност да остават понякога сами, но поощрявайки ги по всякакъв начин да общуват.

 

СЪМНЯВАЩАТА СЕ

Как тя вижда себе си?

Аз се чувствам абсолютно защитена от любимите ми хора.

Не е трудно да ме накарат да се разтревожа.

Аз силно се безпокоя, чувствайки, че мога да направя нещо не както трябва.

Безсмислено е човек да се възмущава и да се противопоставя.

Не си струва човек да си усложнява живота.

Познават ме като предана на работата си, трудолюбива жена.

За да получа удовлетворение от свършената работа, трябва да й посветя много време.

В мечтите си често пъти си представям себе си в героични роли.

Изпитвам съжаление към неудачниците.

Аз няма да помагам за осъществяването на план, който не ми харесва или не познавам в подробности.

Какви са те в действителност?

Те умеят да другаруват. Смятат, че животът е жесток и затова са прекалено предпазливи. Повечето от тях са стеснителни и плахи, но някои толкова се боят да не се окажат в неизгодна позиция, че започват да нападат първи и могат да се покажат като агресивни. Те са много чувствителни и често се обиждат без повод. Но тъй като винаги очакват най-лошото, много добре се справят с уреждането на конфликти.

От какво се нуждаят?

Да си изработят по-спокоен и непринуден подход към живота и да престанат да се притесняват за всяко нещо. За тази цел могат просто отвреме на време да питат приятелите си доколко са оправдани страховете им.

Какво можете вие?

Помогнете им да осъзнаят, че едно неправилно решение още не е краят на света. Не ги тласкайте към необходимостта да вземат решения – дайте им възможност да решават тогава, когато сами са готови за това.

 

ОПТИМИСТКАТА

Как тя вижда себе си?

Аз мисля, че ще дойдат по-добри времена.

Във всеки човек виждам нещо хубаво.

Обвиняват ме, че аз съм невнимателна към чуждите чувства и болки.

Думата „задължение“ поражда в мен известно безпокойство.

Смятам за свое задължение да ободрявам другите.

Всичко в този свят е страшно симпатично устроено.

Обвиняват ме, че прекалено много се натоварвам през деня и отделям малко внимание на другите.

Обичам да планирам, но не винаги съм в състояние да спазвам плана си.

Не мога да си представя дълготрайни отношения с човек, който е критично настроен към мен.

Използвам чара си за решаване на всякакви проблеми.

Какви са те в действителност?

Те се усмихват винаги и във всичко виждат нещо светло. Обратната страна на тази, по принцип, хубава черта е, че те игнорират всичко неприятно и са склонни да избягват трудните ситуации. Околните могат да ги възприемат като повърхностни хора. Те с размах планират всякакви развлечения и празници, но силата им не е в организирането им. Те не са много отговорни, често закъсняват или изобщо не отиват на срещата.

От какво се нуждаят?

Да вникват по-често в проблемите на другите хора, дори ако това е свързано с преживявания и да се учат да носят отговорност за постъпките си.

Какво можете да направите за тях?

Насочете вниманието им към тяхната отговорност пред вас, когато ви изоставят в трудна минута. Трябва да им се даде да разберат, че и те самите могат да останат самотни.

 

ШЕФКАТА

Как тя вижда себе си?

Малко хора ме познават като мек човек.

Не обичам, когато ми се зъбят или се държат така сякаш всички са им длъжни с нещо.

Аз знам как да решавам проблемите и да си върша работата.

Ставам агресивна, ако някой се опита да ми пресече пътя – моя или на моите близки.

Аз съм свикнала да класифицирам проблемите – не обичам неясноти и хаос.

Не съм длъжна да опекунствам някого, но го правя добре.

Когато съм в стрес, се затварям в себе си.

Не понасям да ме контролират и не обичам, когато се опитват да ме манипулират.

Какви са те в действителност?

Те са честни, енергични, предприемчиви и бързи. Не понасят покровителство и превъзходство над тях и поставят хората на мястото им, дори ако това не е в техен интерес. Те обичат (а някои и умеят) да манипулират хората. Смели са, особено, когато защитават онеправданите, и обичат да се борят с несправедливостта. Те са силни, но не винаги забелязват, когато това прераства в излишна властност.

От какво имат нужда?

Те трябва да ограничават склонността си да обвиняват, без да усложняват своя и живота на околните.

Какво можете да им кажете вие?

Трябва да говорите откровено, когато те ви обиждат или заплашват. Те не са способни да приемат друга гледна точка, но е по-добре да им обясните спокойно своите виждания, отколкото да се отдръпнете встрани.

 

ПОСРЕДНИЧКАТА

Как тя вижда себе си?

Аз не разбирам защо понякога хората излизат от кожата си.

Аз се разкъсвам, стараейки се да вникна във всичко, което ми казват.

Когато съм разстроена, си мисля: „След 10 години това няма да има никакво значение.“

Аз имам лек, сговорчив характер.

Вниквам в настроението на другите и променям плановете си в зависимост от това, какво им е нужно.

Аз съм спокойна и невъзмутима.

Не страдам от повишено самомнение.

Често ме викат, за да разредя обстановката.

Смятам, че трябва да се върви по пътя на най-малкото съпротивление.

Намирам различни начини да се разсея след неприятна за мен работа.

Какви са те в действителност?

Топли, дружелюбни, уравновесени и въздействат успокояващо върху околните. Често пъти ги викат да потушат кавгата. За нищо не си струва човек да се притеснява – ето тяхното отношение към живота. Те могат да изглеждат лениви. Лесно променят мнението си, без да са сигурни, че това им е от полза. Обичат старите си приятели, както и да се потопяват в своя малък свят.

От какво имат нужда?

Има смисъл да се научат да не се крият на заден план и да не скриват яда си.

Какво можете да им кажете?

Достатъчно е да насочите вниманието им към това, че те странят от онова, което им е важно и необходимо.

 

Коментари

Нов коментар

« Назад към всички публикации