Медиация по гражданско – правни спорове

Препоръка (2002)10 на Комитета на министрите към Съвета на Европа, отправена към страните – членки, за медиацията по гражданско-правни спорове се прилага по отношение на правни спорове с граждански характер. В нея ясно е очертана организация на медиацията. Държавите са свободни да организират и въвеждат медиацията по граждански въпроси по най - подходящия начин посредством обществения или частния сектор. Медиация може да се проведе в рамките на съдебното производство или извън него. Използването на медиацията в никакъв случай не препятства достъпа до правосъдие
    При организиране на медиацията страните следва да намерят баланса между нуждата и ефекта от ограничителни срокове и популяризирането на бързи и лесно достъпни медиаторски процедури. Страните трябва да отчитат нуждата от избягване на ненужното забавяне или  използването на медиацията като стратегия за забавяне.
    Медиацията може да бъде особено полезна в случаите, когато съдебното производство само по себе си е в по-малка степен подходящо за страните, по-конкретно поради разноските, формалния характер на съдебното производство или когато е налице необходимост от запазване на възможността за диалог или контактите между страните и след решаването на спора.  Това се отнася най-вече за споровете, които могат да се решават чрез търговска медиация, за семейните спорове, делбените дела.
    Страните трябва да вземат под внимание възможността за пълно или частично освобождаване от заплащане на такси за медиация или следва да бъде осигурена безплатна правна помощ, особено в случаите, когато интересите на една от страните изискват специална защита. По време на самата процедура  медиаторите следва да действат независимо и безпристрастно и да гарантират спазването на принципа на равенството. Медиаторът няма право да налага на страните  решение по спора.
    Информацията по  процеса на медиация е поверителна и не може да бъде използвана последващо освен с изричното съгласие на страните или в случаи, в които това е допустимо според нормите на националното право.
    За да бъдат определени предметът и обхватът на споразумението, обикновено е необходимо изготвянето на писмен документ в края на всеки процес по медиация като на страните следва да бъде предоставен ограничен период от време, на който страните са се съгласили, за обмисляне на споразумението след изготвянето и преди подписването му.
    Медиаторите трябва да уведомят страните за ефекта на постигнатите споразумения и за следващите стъпки, които трябва да се предприемат, ако едната или двете страни желаят да придадат изпълнителна сила на споразумението. Споразуменията, постигнати при медиация, не следва да противоречат на обществения ред.
    Държавите следва да предоставят на обществеността и на лицата с граждански спорове обща информация относно медиацията. Те трябва да разпространят подробна информация относно медиацията по граждански въпроси, включително inter alia, разноските и ефективността на медиацията. Държавите – членки трябва да разработят и механизми за използването на медиацията в случаи с международно участие.
    Следва да бъдат предприети действия за изграждане, в съответствие с националното право и практика, на мрежа от регионални и местни центрове, в които гражданите да могат да получават независим съвет и информация относно медиацията, включително по телефон, кореспонденция или електронна поща.
    В резултат на казаното до тук чл.140, ал. 3 на ГПК казва, че съдът може да напъти страните към медиация или друг алтернативен способ за разрешаване на спорове. В тази връзка няколко съдии от Софийски районен съд се опитват да правят т.нар. вътрешносъдебна медиация.     Още при запознаването на съдията с исковата молба той преценява, дали е възможно страните  по делото да постигнат спогодба. Ако няма опасност вътрешното убеждение на решаващия съдия да бъде нарушено при участието му в преговорите, той може лично да подпомага страните. Но ако такава опасност съществува, съдията насочва страните към друг съдия, който да ги подпомага.
    След като съдът даде ход на делото, съдията провежда неформален разговор със страните относно възможностите за разрешаването на спора чрез споразумение. В този разговор съдията разяснява на страните предимствата на споразумяването - спестяване на време и разноски, но и необходимостта от компромиси. Стреми се да определи същността на спора, очакванията на страните и възможността те да съвпаднат. При необходимост съдията провежда разговори по отделно с всяка една от страните, докато прецени, че те са готови да се споразумеят.
    При преценка на съдията, че неговата по-активна намеса може да наруши вътрешното му убеждение и безпристрастността му, той изпраща страните по делото при негов колега, който да ги подпомага при постигане на спогодбата.
    В случаите, когато страните постигнат спогодба, второ заседание не се провежда. Ако те обаче не се спогодят, решаващият съдия продължава делото.
    По този метод за година и половина са разрешени около 30 дела. Сега съдиите се замислят върху следващата стъпка – да препращат на медиатори делата, по които са преценили, че може да има споразумение.  Имено в убедеността на съдиите е разковничето, че медиацията е нещо полезно, на резултатите от което те могат да се доверят, за да се разтовари съдът от множеството спорове, имащи и друг начин за разрешаване. А това ще бъде много сериозна стъпка към утвърждаването на медиацията и доказателство за зрелостта на съдебната ни система.