Прилагане на медиацията в административното съдебно производство

Препоръка № R(2001)9 на Комитета на министрите към Съвета на Европа и Директива 2008/52/ уреждат медиацията като алтернативно средство за разрешаване на спорове между административните органи и частни лица. Медиацията може да бъде използвана преди съдебните процедури. Използването й  може да бъде направено като необходимо условие за започване на съдебно производство, но  може да се използва и по време на съдебно производство, например по предложение на съдията.
    Въпреки че Препоръката третира разрешаването на спорове между административните органи и частни лица, медиацията може да служи също и за предотвратяване на спорове,  преди те да са възникнали.
    Алтернативите на административното съдебното производство следва да бъдат позволени или общо, или в определени случаи, когато се счита за уместно. Особено в случаите, които се отнасят до отделни административни актове, договори, гражданска отговорност и общо казано парични искове. Изборът на алтернативните средства варира според конкретния спор. Регулацията се предоставя на заинтересованите страни. Целта е страните да получат съответната информация за възможното използване на  медиация;  да се обезпечи независимост и безпристрастност на медиаторите; да се гарантира справедлива процедура, като се има предвид равнопоставеността на страните, да се насърчава приключването на алтернативните процедури в разумен срок.
    В АПК има текстове, отправящи към споразумяване. Чл.20 от АПК е посветен на тази материя. В него се  казва, че по време на производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона. Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението. Със сключването, съответно с одобряването на споразумението административният акт се обезсилва. Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице. Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде дадено. Споразумението замества административния акт.
    Чл.178 от АПК допълва, че споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му. В споразумението задължително участват всички страни по делото. Отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него. С определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото. Определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението. Ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава. Потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. Освен че АПК дава възможност за споразумяване и в самите специални закони, като Закона за вреди, нанесени от държавата и общините, ЗУТ, Закона за държавния служител, Закона за кадастъра и др. е цитирана тази възможност.