Развод, медиация и съд

Според българското законодателство бракът може да бъде прекратен с развод по исков ред или по взаимно съгласие.
По исков ред се постига развод между страни, които не могат да постигнат споразумение по някои или по всички последици от развода или една от страните е повдигнала въпроса за вината. В това производство съдът трябва да препрати страните на медиация, ако прецени, че казусът е подходящ за решаване с помощта на  този метод.
При развода по взаимно съгласие, което е охранително производство, между страните не съществува противоречие относно изхода от поставения за разглеждане пред съда спор. Целта е пред съда да се декларира категоричното желание на страните за прекратяване на брака и да бъде одобрено представеното споразумение, постигнато с помощта на медиатор.
Споразумението, представено пред съда, обхваща всички основни точки, съдържащи се в съдебното решение за развод, включително и обстоен режим за виждане с детето. Имено за изготвянето на режима за виждане съдът препраща към медиация. Освен по тези основни точки съпрузите могат да се споразумеят и по други последици от развода.
Такова споразумение може да се използва и при развод по исков ред. При него, ако един от съпрузите е поискал, се разглежда и въпросът за вината. Вината има основно значение при възлагане на съдебните разноски и е един от признаците, по който се преценява при произнасянето за родителските права и ползването на семейното жилище.
Родителските права се преценяват от съда през призмата на интереса на детето. Интересът на детето е ръководен принцип както за съда, така и за медиацията. След него е интересът на страните. Според чл.7, ал.3, т.2 от Закона за медиацията медиаторът следи за интереса на детето.
Присъждането на родителските права на единия съпруг не лишава другият съпруг от права. Според Регламент №2201/2003 на Съвета на ЕС се говори за „родителска отговорност”, която се поделя между двамата родители. Ударението пада върху това кой от родителите в конкретния случай в по-пълна степен може да отговори на нуждата на детето от ежедневна грижа по отглеждането и възпитанието му.
 Местоживеенето на детето се определя от адреса на родителя, който ще упражнява родителските права и с който детето ще живее постоянно.
Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от възможностите на лицето, което ще изплаща издръжката. Минималната издръжка за детето е ¼ от минималната работна заплата. При развод по исков ред може да се предяви и иск за издръжка от съпруг. Тя се дължи от виновния на невиновния за развода съпруг за срок от три години, ако страните не са уговорили по-дълъг срок.
Фамилното име се определя от желанието на сменилия си фамилията съпруг, без законът да изисква съгласието на другия съпруг. За фамилното име СК дава свобода на избор на съпруга, приел фамилията на другия съпруг при женитбата, така че той само съобщава на съда своето решение и по това не се спори.
При настъпване на нови обстоятелства страните могат да поискат промени в споразумението постигнато с медиация по залегналите в него елементи или по възникнали нови обстоятелства, касаещи живота им след развода.