Основи на медиацията

В самия край на 2004 г. у нас бе приет Закон за медиацията. Като поле за прилагане на медиацията в него е посочено разрешаването на правни и неправни спорове. През март 2007 г. бе обнародвана и НАРЕДБА № 2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора.

Предмет на медиацията могат да бъдат граждански, трудови, семейни, административни и всякакви други спорове, възникнали между юридически или физически лица, включително и по наказателни дела.

В процедурата по медиация страните участват по своя воля и във всеки един момент те могат да се оттеглят. Процедурата е поверителна както за страните, така и за медиатора.

Медиатор може да бъде само дееспособно лице, отговарящо на изискванията на ЗМ и вписано в публичния ЕРМ към Министъра на правосъдието.

По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка една от страните. Но той не отговаря, ако страните не постигнат споразумение или ако не го изпълняват.

Предложение за процедура по медиация може да направи всяка една от страните. Такова предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, който има отношение към спора.

Страните мога да впишат като клауза в договор, че възможен бъдещ спор между тях ще бъде разрешен чрез медиация. Много подходящо е медиацията да намери свои клаузи при вписването на общите условия, например в застрахователните договори, в договорите за поръчка, в гражданските договори. Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представители, като упълномощаването се извършва в писмена форма.

Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, избрани или одобрени от страните. Медиаторът е длъжен да бъде безпристрастен и неутрален. Той се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнения в неговата независимост, безпристрастност и неутралност. В хода на процедурата медиаторът изяснява същността на спора, уточнява взаимно приемливите варианти за решение и очертава рамката на споразумението. За тази цел медиаторът може да насрочва и отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права в процедурата.

Всяка една от страните по своя инициатива или двете съгласувано могат да поискат спиране на медиацията. Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват съда за спирането на процедурата.

Прекратяване на процедурата по медиация се извършва с подписване на споразумение при ясно и недвусмислено изразено съгласие за прекратяване и от двете страните . При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно до провеждането на сесията по медиация, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.

Актът, с който приключва процедурата по медиация, е споразумение. Формата и съдържанието на споразумението се определят от страните. Формата може да бъде устна, писмена или писмена с нотариална заверка като извънсъдебно изпълнително основание. Споразумението обвързва само страните по спора и няма сила върху трети лица, които не са участвали в процедурата. То задължава страните само за това, за което са се споразумели. Споразумение, което противоречи на закона или го заобикаля, или нарушава добрите нрави , е нищожно.

С медиацията се избягва дългото съдебно и не толкова дългото, но по-дълго от сесията по медиация, арбитражно производство. Сесията по медиация се насрочва от страните в удобно за тях време. Продължителността й също се определя от страните – час, два, ако желаят и повече. Един спор може да бъде решен и в една сесия, което зависи само от настройката и волята на страните. Ако се окаже, че на насрочената среща страните не са успели да постигнат консенсус или не са успели да приключат с цялостната процедура, се определя дата за следваща среща, на която да се стигне до споразумение или най-малко до възстановяване на добрите отношенията.

Разходите за сесията по медиация са много по-малки, отколкото за едно съдебно дело. В тях се включва подготовката на медиацията и провеждането на сесията по медиация, без държавни такси и лихви, както става при съдебния процес.

Ако в един съдебен процес участието на страните е ограничено и делегирано, то при медиацията те са основни действащи лица. Страните са тези, които активно търсят път за разрешаване на възникналия казус. Медиаторът само ги насочва, подтиква ги да дават варианти за решение на спора и следи за спазването на добрия тон.

В търсенето на изход страните променят и взаимоотношенията си. С помощта на медиатора те успяват не само да преодолеят спорния въпрос и евентуално да стигнат до споразумение, но и да подобрят или възстановят влошените си в следствие на спора отношения. Нещо, което съдът и арбитражът нямат за цел. При тях отношенията са на противопоставяне и приключват след процедурата.

При медиацията не се търси виновен. Напротив, работи се на принципа „Печеля, печелиш”. Липсват конфронтацията и конкурентността. Даже се отива по-далече – с помощта на медиатора цялостната отрицателна настройка и негативизъм, с които страните идват на сесията по медиация, трябва да изчезне, да се уталожи и да се замести с готовност за сътрудничество. Всъщност това е най-важният елемент от ролята на медиатора – да успее да превърне разрушителната енергия, с която страните идват на сесията, в градивна. И на излизане страните да не се чувстват вече противници или врагове, а партньори, независимо дали са подписали споразумение или не.

При медиацията се спазва строга конфиденциалност. Медиаторът и страните са задължени по закон да пазят в тайна всичко онова, което са чули по време на сесията.

На сесията по медиация могат да присъстват страните или техни представители и адвокати, ако някоя от страните пожелае.

При съда и арбитража основанието за решение е законът, а при медиацията е интересът на страните. Разбира се, ако не противоречи на закона.

Целта на медиацията е и двете страни да бъдат еднакво удовлетворени, за разлика от съда и арбитража, където едната страна е винаги губеща. И тази удовлетвореност помага на страните при медиацията да стигнат до взаимноизгодно споразумение. За изпълнението на това споразумение те чувстват и морална ангажираност, защото сами са го изковали. Затова и степента на изпълнение на споразуменията е висока и доброволна.

Медиацията се различава и от преговорите. Разликата е в присъствието на трето неутрално лице, медиатор, което подпомага преодоляването на проблемите в комуникацията, изясняването на спорните въпроси, намирането на реалните интереси и съдейства на страните да анализират и договорят взаимноизгодно решение на спора. Предимството на оказаното от медиатора съдействие е, че при възникването на спор, в който сме замесени, рядко можем да запазим неутрално отношение към другата страна. Обикновено сме обременени от взаимни обвинения, гняв, невъзможност да се води спокоен разговор по същество. А медиаторът е този, който следи за спазването на добрите нрави при общуването и така ни тласка към позитивност.

В заключение може да се направи обобщението, че медиацията очовечава решаването на спорове и ни прави по-толерантни към мнението и чувствата на опонента.